|
|
 Глог 14:38 |
|
|
Сам в Гората |
Сам в гората
Днес не ми бе ден истървах заека а сега свърших патроните
Цял де обикалях и стрелях и дори един прост заек не можех да убия но стига ...
Извадих дрона от чантата си и го активирах пуснах го да ловува ....
Почаках няколко минути и в краката ми бе донесен заек ...
Вклучих дрона в режим охрана и тои започна да ме охранява от врагове и животни мутанти от които бе пълно та планетата бе преживяла ядрена воина
Аз бях от оцелелите и бях доден в бункер сега близо 100 години от воината аз бях младеж на 20 години и бях решил да полувувам но уви дивечът бе мотира бе станал по голям и по бърз но за роботите и дроновете не бе проблем те бяха бързи и смъртоносни .....
Реших да си хапна от доста големия и мотирал заек изчистих го бързо отидох до блиска река и го измих извадих сол и го посолих добре добавих потправки и слет като направих клада от камани си направих чеверме сложих заека на прът и започнах да го печа дрона летеше над мен и ме пазеше такаче не изпитвах страх а и имах аварина система за издигане чрес надуване с хели и водород с тази система внезапно се надува балон които може да те издигне на няколко десетки метри височина и така можеш да избягаш от неприятностите долу ...
Дивеча бе готов откъснах си един бут и слет като извадих от раницата хляба и солта започнах да хапвам бях доволен и едва забелязах човешката фигора която излезе от гората надигнах се веднага и насочих пушка а това не бе нужно дрона го бе хванал на прицел и чакаше да дам комада за оган по него
- Спри ти кои си ..- казан аз на непознатия
- Просто гладен човек ...- каза тои
- Ще ми ослужеш ли с малко храна не съм хапвал одавна не помня откога ...- каза
- Въражен ли си – попитах го
- Ако бях нали нямаше да гладувам ..- каза
- Заповядаи ,,,- казах аз и му подадох бут с хляб
Тои се приближи и взе хранат бе дрипав окаян окъсан ослабнал човек но си личеше че бе умен човек
- кои си ти от каде се появи ...- попитах го
- събудих се тук наскоро в една дупка едно време бе имало построики но сега бе останала дупката с крио капсолата ми ..- каза ми тои
- Сериозно ти си от преди сто години и не знаеш нищо за сега ....-казах
- Да не знам и нямам никакви знания и срества за оцеляване обикалям гората от дни и се крия в огромните дървета едва оцелях сякакви ужаси ведях мутанти зми влечуги и други страшни създания ...- каза
- Бях се подготвил бях построил доста скривалища из градът и месноста която бе но сега не мога да ги намеря търсех търсих и се загубих ...- каза тои на мен
- Не може да бъде имаш ли технологи от миналото които да продадем ще забогатем ще си купим летящ грат или поне къща ...- каза х аз
- Имам оръжия книги храна ,бояприпас ,лекаства атибиотици имам дори летяща кола заровена е тук някаде в радиос сто километра ...- каза тои
- А сетих се има трасподери на сяко скривалите трябва да намерим скенер и да потърсим сигнала знам честотата ...- каз
Тои започна да яде припряно и спря да говори аз се замислих ако бе истина и се потрудех малко можех да забогатея антибиотиците бяха лукс и търсени много оръжието също ние расчитахме на миналото но то се бе изчерпало за сто години знанията се губеха забравяха умираха и сега новото поколение бе тъпо и лежеше на старите богаства
Ако се здобиех само с малка час от антибиотиците бих купил стар и евтин грат ако исках да купя нова надуваема къша щеше да е по скъпа
Градовете се разваляха и нямаше кои да ги оправя с сложната електроника която нямаха а им бе нужна много такава за да заработат
- имаш ли копютри ,лаптопи и таблети ....- попитах аз него
- о имам цяла стая подготвих се добре но как не се сетих да си оставя нужните истромети и храна за намирането им но не се сетих смятак че зградите ще се запазат в зградата имаше сичко нужно ... – казаха тои
- споконо ще намерим едно старо радио или някои скъп таблет в краен случаи ... – казах аз
- о даи ми таблет и ше ти намеря сички таиници в земята само да е запазена космическата ифраструктора .. – казатои на мен
- таблета е скъп атрибут те се позват за градове и машини и е трудно да се намери но радио ще намерим – казах аз
- ох наядах се мерси много спаси ми живота благодарен съм ти ще ти плата ...- казах аз
- о с сигорнос ще ми платиж ..- казах аз
Аз също се наядох и трябваше да се припираме но бях далече имах палатка извадих я и я надух слет като засилих оганя и легнахме да спим говорихме си няколко часа тои ми разказваше за едно време аз му разказвах за сега тои слушаше с интерес и захлас
Заспахме
Събудихе се сутринта и тръгваме за дома ми които бе един поземен град наблизо тои се казваше Брани поле името бе от старо село съществувало навремето и онищожено от бомби които са паднали в пловдив които са били три и не са били много мошни но са били достатъчни за да унищожат
Стигнахме бързо и бяхме пред входа на градът на вратата нямаше роботи наи вероятно бяха пак на ремонт за това двама идиоти които познавах те бяха с огромни кремачни брутни пушки на кръстовете имаха хубави лъскави саби
- мара бе Чефи как си кои е тоя ..- каза
- никои не ви интересува безопасен е няма оръжие и го намерих в гората спасих го от глад и мутанти ....- казах аз
- о много се надуваш нешо влизаите ниш колко ни дреме ....-каза Петър
- ок петре мерси а ти Иване да го духаш..- казах аз
- о и ти .. – каза иван
Ввлезнахме и право в моя дом а тои бе малка пещера която бях ископал и окрепил с дърва и летви тя бе направена в стената на градът която бе пробита за врата имах 3 малки стаи и една доста голяма градина за зеленчуци които едва подържах с ток които крадях от мрежата без да плащам и с зелечуците се издържах те бяха доста скъпи бях задоволен
Поканих госта и го въведох в хола тои бе малак но добе обзаведен имаше диван фотоли четири и мас имах и бюро кадето си записвах моите работи в тетратка
Одясно ми бе малката кухня влезнах и донесох хляб и риба за да хапнем
Хапнахме набързо и решихме да идем до пазара да земем радио
Набъзо намерихме битпазара там се продаваше сичко от храна до оръжие и техника
- аве приятел не ти знам името ... - попитах аз
- Джими ...- каза тои
Тои ми помогна да събера нужните части и слет като ги купих с твърдо злато тои на бързо зглоби уред които зе да писка и пука
Аз се зарадвах много предосетих тръпката за пари и власт
Особено щях да се зарадвам на къщата в небето само богатите и свободните имаха там и те бяха богове за нас
Исках аз да стана такъв щях да имам гаджета и пари
Гледах Джимито и си мислех а тои се занимаваше с апарата кото пищеше и пиукаше аз си мислих как да забогатея бързо и мног мен ме тресеше златна треска .
- и така готов е сега с него ще търсим и ако записка натам вървим ...- каза тои
- добре утр тръгваме ..- казах
Не го слушах просто си вантазирах за гаджета и купони по дискотеките и кръчмите ...
- добре да идем на дискотека днес е събота 31 .2117 година и днес време за купон .. – казах аз на него
- хубаво да вървим – каза тои
- е рано е но ще идем на кръчма първо ..- казах
аз на Джимито облякохме се дадох му дрех добре че му станаха ..
- да вървим .. – казах
- не съм ходил на дискотека бар от 100 години – каза джимито
- о ще свикнеш бързо не се забравя това осещане е вечно – казах
- о с сигорност – каза тои
излезнахме и се насочихме по главната направо направо към грацкия цетър
бързо стигнахме при Агора Пуп така се казваше кръчмата
влезнахме вътре бе цялото с дървения и дървени мебели
бе хубаво и уюутно за селска кръчма седнахме на една маса с две пеики и една дървена таборетка ...
Бяха пуснали хубава музика чалга от едно време бе хубаво но нямаше алкохол чакахме сервиторкат
- да кажете какво ще поръчате ли нещо моля ..- каза маката Аише
- да мила искам бира и водка от смокини искам шопска и кола и сода и порция свиски ребра това е . --- казах аз
- вие господине ...- каза тя
- една вотка от смукини и кола ако имате разбира се за мезе искам свиски ребра и пържени картофи това е сичко госпожице ..- казах аз
- добре слет малко ще ви донеса поръчката ..- каза тя
- ребрата са супер тука ..- казах аз на Джимито
- смокините са насякаде прави се много вотка от смукинята цялата планета е от смукини за това е много ефтина --- казах на него
- нячи няма да те набутам ного ....- каза тои
- о не се притесняваи имам пари пък ти ще ме направиш богат и щаслив ... – казах му
- намерим ли нещо делим на половина ... – тои
- о това е много благодара много ...- аз
- сервиторката се забави ..- казах
А в товавреме тя доиде и донесе почти сичко с нената колежка се справиха чудесно и бързо ..
Цвла вечер пихме и ядохме накрая отидохме на дискотека тя бе наблизо и музиката бумтеше доста привлекателно и зовящо ни да отидем отидохме
Бе 12 вечерта имаше много народ отпрет имаше робот които скенираше секи за оръжие и самоличност
Едва го обедих че ми е гост от друг грат и тои го пусна намерихме едно сепаре и седнахме сирвитоките донесаха ботилка смокинова ракия бесплатно за редовни клиенти и познати ..
Мен ме познаваха и бях редовен гост и плащах много поне по няколко златни а това бе много
Сипах си от ракията не харесвах ракията но се пак бе алкохол обичах уиски но тук бе от слива и с оцветители и аромати направено
Абе с две думи мете от жито бе скъпо се пак нямахме житни платаци заместихме го с един вид които бяха променили навремето едно дърво нещо подобно на жълада но равностоино на житото и почти като него
Пак имаше жълади но като ги смелиш имаш хубав пухкав хляб
Тези дървета бяха распространени и имапе доста но бяха надалече и трудни за обиране за това бе скъп и се използваше за хляб но от него ставаше хубаво уиски което се правише от горските хора и го продаваха а хлебните дървета бяха тяхна сопсвеност ние поземните мишки като ни наричаха нямахме право освен ако си намерехме и маркирахме с табела че е наша сопственос но това бе трудно и много опасно а опазването на реколтата която бе по пет пъти на година бе наша грижа ако не го пазиш го обираха но ние се истарикатихме и които имаше ел.Дрон от време оно ги поставяха да пазят дърветата но те бяха нужна вещ в бита и за охрана че хората рятко се разделяха с Дрона си кото бяха купили с много пари и труд
Пифме цала нощ напихме се едва се прибрахме аз останах както винаги без златните монети които си бях взел предварително
Много приказвахме и танцувахме аз се хвалех на приятели и неприятели за касме та ми с човека тои се ме въздържаше да не се хваля бе потпитал тук там колко стува оръжието и компютрите които се плащаха в злато и то много 100 монети за малак таблет 200 за лаптоп и това за стари износени а неговите щяха да са сумати злато
Един грат развалина за ремонт бе 10000 златни монети къща бе 1000 а нова 5 000
Много хора ми завидяха и много хора се замислиха бяха разбрали сичко почти та аз пляпах насам натам и черпех с водка бяхме пили от десет ботилки и толкова раздадохме то повечето бе раздадено хората бяха доволни гаджетата ни обръшаха внимание но повечето като разбраха че Джимбо бе звездата те главно с него говореха и обсъждаха с него дори мисля че чука една две в тоалетните е не се похвали но го забелязах докато помна по едно време късно вече не помнех нищо
Заспахме блажено и спокоино на сутринта сичко бе с главата надоло и уреда бе изчезнал от масат кадето го бяхме оставили
Отначало помислихме че сме оставили сичко ние така но то явно се виждаше че е търсено нещо няи вероятно са търсели иформация за местоположението на складовете и базите на госта ми
- абе казах ли ти да не пляпаш пак добре че не ни одвлякаха за да им покажа каде са базите - каза Д
- абе забравих да вклуча дрона нямаше енергия и бес това караи ще купим пак части и ще направим отново друга радиостанция ..- казах АЗ
- днес отиваме на лов за хлебни дървета ще си направя Уиски което да пия ане да се наливам с мете да знаеш как ме боли главата сега да имаше аспирин ма няма да пинем едно трезве зелева чорба ...- казах му
- и мен ме боли ма мисля че не добре да се раскарваме из гората ще ме ОДВЛЕКЪТ
|
07 Август 17, 14:38
 Коментари (0)
|
|
Моя Личен Сайт За Творби 
